До езерото се стига много лесно - пеша е максимум час път от бариерата, може да се качите и с кола. Има вход от 2 евро на човек, без значение дали влизате с кола или пеш в парка.
От езерото тръгват много маркирани пътеки към върхове и места в планината. Надявам се да имам възможност да се върна и да ги посетя.
Едно от най-впечатляващите неща наоколо са реките, които се вливат в езерото в далечния му край. За съжаление няма снимка от там. Ако го посещавате, обиколете го цялото - отнема около половин - един час (честно казано, не засичах), и ще ги видите.
От там се запътихме към моста на река Тара. Това е по пътя. Много е красиво.
Ето я Тара, вечерта, снимана от моста. На полянките долу е къмпинга, на който спахме. Цената беше 2 евро на човек в палатка. Има и бунгала, ако не ви се спи навън.
Има къмпинг и на отсрещния край на моста, над каньона на Тара, на високото.
Залеза над планините.
Същата нощ луната беше пълна и беше много светло. Планините и поляните се виждаха перфектно. Запалихме си огън и свирихме на китара. Какво повече може да иска човек от едно пътуване?
На седващия ден - на преден план къмпинга с палатките и моторите, и моста горе.
Черногорска змия.
Река Тара - от тук тръгва рафтинга.
Виличка близо до къмпинга ни.
И отново - гледки към каньона. Човек просто не може да спре да снима, толкова е красиво...
На моста.
Тук пътешествието ни приключи. Същия ден пътувахме 12 часа, за да се върнем до София.
Беше едно страхотно пътешествие из Балканите :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар