14. Адриатическо крайбрежие, Албания

Следващата част от албанската ни обиколка беше по адриатическото крайбрежие (или така нареченото от нас "албанско черноморие") между Ксамил и Влоре.

Но нека първо ви разкажа за единствения инцидент, който имахме за цялото балканско пътуване.
Тъй като колата ни беше нова (в смисъл, нова за нас, иначе си е на старо :)), чудехме се дали няма нещо да се повреди по пътя.
Излязохме от Жирокастър, вече бяхме минали няколко километра, и спряхме на една бензиностанция да заредим. Бензиностанциите в Албания са странно нещо, например видяхме една с емблемата на шел, но в съвсем други цветове - явно куча марка. Тъй че го карахме малко на интуиция и зареждахме където ни се стори подходящо. Та, харесахме си една бензиностанция измежду няколко, заредихме, платихме, вътим ключа - не пали...
Разбира се, човекът, който работеше на бензиностанцията, не говореше никакви разбираеми за нас езици :). Но, за щастие, се оказа много печен. Отвори капака, гледа - индикацията на акумулатора не е зелена, а черна - умрял е. Дадоха ни ток и запалихме, но решихме, че това не решава глобално проблема, та се наложи да купим нов акумулатор от бензиностанцията. Той, обаче, се оказа по-голям от кутията, и се наложи да го вържем с тел и подръчни материали.
Бензиностанциджията, като разбра, че сме от България, се видя как започна да ни гледа с друго око и да ни уважава повече. Брей, не ми се е случвало на друго място в чужбина да изпитвам такава гордост от произхода си :).
Благодарихме му и му платихме някакви пари за работата и помощта. Той ни сочи кабелите и въжетата, с които е вързан акумулатора, смее се и вика "Албанска работа". Въпреки това нямаше никакви проблеми да минем още доста километри и да се върнем до България с овързания ни нов акумулатор.

 

Насочихме към Ксамил. За щастите това шосе е добро и придвижването става бързо, през една много хубава планина.

 

Околностите на Ксамил. Това е делтата на река Павла, чрез която се отича езерото Бутринт, а бункерът гледа към Гърция.

 

 

Вечерна паша.

 

 

Ксамил ни изненада. В интернет информацията за него е, че е малко, затънтено рибарско селце, в най-южния край на Албания. Как да не поискаш да идеш да го видиш? Реалността обаче е жестока - стоителство, строителство, хотели, вили, бетон, неизмазани постройки.

 

Видяхме десетки сгради, които просто са се срутили от тежестта си още на груб строеж. Не бях виждала такова нещо другаде.

 

Отседнахме в едно хотелче на един от двата плажа на Ксамил. Имаше много комари - в Гърция и Македония нямаше никакви. Не ми се е случвало такова нещо - при затворена врата на терасата, въпреки че избихме над десет, продължаваха да идват нови и нови, не знам от къде! Накрая се принудихме да пуснем климатика на по-ниска температура от активната им и да спим така.

 

На другата сутрин, гледка от стаята ни. Водата е биста и топла. След сутрешен плаж, си натоварихме багажа и продължихме на север по крайбрежието.

 

Това е град Саранде, и там се вихри строителство.

 

По улиците има палми, много е екзотично.

 

В търсене на храна...

 

Плажуващи албанци.

 

 

След кратък обяд, продължихме още по-насевер.

 

Ето този плаж ни разби - бункер, крава, а за сенници се използва сушащ се на слънцето тютюн.

 

Вижда се градчето отзад...

 

... и крайморските планини.

 

 

Албанска растителност.

 

Видяхме табела за крепост, и си рекохме: "Ей, от вчера не сме разглеждали крепости, я да се отбием!". Това е в подножието.

 

Въпреки, че мястото не е много лицеприятно заради полуразрушените изоставени бетонни останки, на плажчето имаше хора да се пекат, деца скачаха от малък кей, а водата беше кристално бистра (не че се това вижда от снимките :)).

 

 

Kрепостта не е голяма като тези в Берат и Жирокастър.

 

Заобиколена е от море и планини.

 

 

Вътре няма отделни сгради или къщи, както е в крепостите в Берат и Жирокастър.

 

Затова пък има подземия, в които може да се слезе :). Занапред ще знам да си нося челник като ходя да гледам крепости.

 

 

 

След крепостта продължихме още на север. Попътно видяхме няколко планинско-морски селца, които изглеждаха много приятно, явно не бяха засегнати от строителния бум на южното им крайбрежие. Но тъй като пътят беше тесен и планински, и нямаше къде да се спре, не успях да направя снимки. Въпреки това съм ги отбелязала на картата, така че ако някой от вас иска да посети този край на Албания, да ме пита и ще му ги кажа.
Накрая попаднахме в един страхотен национален парк - Llogarase, където толкова ни хареса, че останахме да пренощуваме и на следващия ден ходихме на преход.