Есен в Ковачевица

Отседнахме в Жеревата къща - много стара, запазена в автентичния си вид, с външна тоалетна, кюмбета в стаите и широки чардаци, от които се вижда цялото село.

 

 

 

 

 

 

Есен.

 

 

 

 

Ковачевица.

 

 

 

Всеки си има тъмна и светла страна :)

 

 

 

Пирин в далечината.

 

 

 

 

В Родопите никога няма да останеш жаден.

 

 

 

 

 

Ковачевица.

 

 

 

 

 

 

Горящото дърво ми даде идеи за втората част на "Забравената песен".

 

 

 

 

 

 

По пътя на обратно към София - Пашови скали, съвсем близо до Юндола (където продават страхотно сладко от диви ягоди :)).

 

 

Есента и зимата се срещат

Магията на гората в Източни Родопи

 

Проходна пещера...

...известна още като пещера Очите.

 

 

Ето защо. От тези дупки в тавана ѝ влиза светлина и осветява цялата пещера, която също може да се оприличи и на тунел, тъй като има два входа - не е задънена. Сводовете ѝ са много високи. Наистина, много е впечатляваща!

 

Митко позира ;)

 

Наблизо намерихме друга пещера, много по-малка, и много тъмна (е, нормално, като за пещера :)). Влязохме вътре, но без челници, само с фенерчето от телефона на Митко, не можахме да стигнем далеч.

 

Стената на тази пещера беше много интересна.

 

От платото над пещерата има красива гледка към ждрелото на река Искър.

 

От там се отбихме до околоностите на село Видраре. Гледка към Стара планина откъм север. Този път води към селото.

 

Есен.

 

Вкусно :)