Изобщо не съжалявам за тези пет дни. Не знаех почти нищо за тази страна и ми беше много интересно да я посетя.
Впечатлението, което ми остави, е, че е много прашно и горещо. Планините са голи, няма никакви дървета. Според нашия приятел Мишо горите са били изсечени, за да не могат да се крият партизаните в тях. Навсякъде има автомивки (въпреки този факт, колкото и да е странно, обстоятелствата се стекоха така, че си измихме колата сами пред едно хотелче :)).
Много хора, особено в по-малките и по-планинските градове карат мерцедеси - от много стари до по-нови. Предполагаме, че това е така, тъй като пътищата им на места са просто ужасни или са само насипан чакъл.
Албания масово строи нови пътища. Правят ги добре, поне така ми изглеждаше. След няколко години всички главни артерии ще са готови. По време на нашата обиколка, единствения наистина лош път, по който минахме, беше между Берат и Жирокастро, но и него в момента го строяха.
Хората се обличат съвсем по европейски. Въпреки, че мнозинството са мюсюлмани, не можете да срещнете забулени жени.
Нещо, което ме удиви е, че киндълът ми хващаше перфектен 3G навсякъде. Да се намери Wi Fi беше дълеч по-трудно.
В Албания всички страшно много уважават българите. Смятат ни за много добри хора. Надявам се, че затвърдихме това убеждение :)
Първата ни спирка беше в Берат. Градът е интересен с това, че има стара част и крепост. Намира се в подножието на една планина, напълно лишена от гори.
Наколко паркирани мерцедеса.
По калдаръмената уличка.
Улица в стария град, където си намерихме стаи в една къща за гости. Стопаните говореха италиански, немски и френски. Но инглиш. Добре, че останалите поназнайваха от тези езици.
Това е етнографският музей на Берат. Архитектурно къщата е 1:1 с българските стари къщи. Вътре е обзаведена по същия начин като нашите.
Ех, мечтая си да имам такава къща, да седя на верандата, да свиря на китарака и да пийвам кафенце в приятна компания :)
Качихме се до крепостта на Берат. Пътят към нея минава през стария град и е доста стръмен. Но си заслужава изкачването. Интересното на тази крепост е, че вътре в нея хората все още си живеят в старите къщички, които обгражда крепостната стена.
Продават се плетени на една кука покривки, точно като в България.
Уличка в крепостта.
Къщите са много добре поддържани и обитаеми.
Старата църква на крепостта. В подножието се вижда Берат и реката.
Това е новата част на града. Ей такива са Албанските градове, извън старите градчета - панелки.
Старият град отгоре.
Следва - Жирокастро (честно казано, нямам идея дали се произнася така).
На кого е този паметник-глава?
ОтговорИзтриване