От манастира свети Наум се отправихме към музея на водата в залива на костите, отново на Охридското езеро.
Македонците определено знаят как да направят едно туристическо място подредено и приятно.
Туристическият център и езерото.
Ето го и музея на водата. Това, всъщност, е възстановка на древно рибарско селище.
Къщите са построени върху дървени колчета, на няколко метра над водата.
направени са от кал и преплетени клони.
Това е селският площад.
Имат си и щори.
Ето какво представляват къщите вътре. Разказаха ни, че във всяка къща е имало дупка на пода. От там жителите са пускали кофа, и след няколко минути са я вадели пълна с риба. Така са се прехранвали. Какво по-лесно от това?
Във всяка къща имаше провесена кожа поне на една лисица, в няколко къщи имаше кожи на вълци и мечки.
Разказаха ни, че когато водолазите са намерили останките от селището под водата, са открили и много животински кости. От там идва и името на залива.
Готино място, като изключим труповете, които са стряскащи за виден природозащитник като мен ;)
В следващата публикация ще ви разкажа как не издържахме повече без планина и се качихме в национален парк Галичица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар