Пътешествия: 10. Галичица, Македония

За късмет, докато бяхме в манастира св. Наум видяхме карта на района, която включваше и национален парк Галичица. Това е планината, която разделя Преспанското езеро от Охридското езеро. Заплюхме едно село, което ни се видя високо в планината, и през което минаваха няколко туристически маршрута, и се насочихме натам. Уцелихме десятката - полуразрушено село, само с няколко баби, козички, магарета и кокошки в него, много напомнящо Родопите.
Селската църква с гробището е най-запазената сграда в селото.

Тази къща също все още е жива.

Избрахме една маркировка и тръгнахме по нея, без да знаем къде ще ни отведе. Скоро зарязахме и нея, а просто продължихме през гората, следвайки кози пътечки и черни пътища.

Ето какво открихме на върха - тадааа!

А до него, красива полянка. Между дърветата се виждаше Преспанското езеро (ние се качихме откъм Охридското - Галичица не е особено широка планина). Нямаше как да го снимаме, тъй като гората беше твърде гъста.

Галичица и Охридското езеро.

Връщаме се към селото.

Ето го под нас.

Едно куче-пазач ни залая, и май малко се подразни, че вместо да се разбягаме, взехме да го снимаме.

Обратно в селото. Къщите се рушат.

На това дърво се вижда как изглежда македонската туристическа маркировка. Глупавото е, че всички пътеки са маркирани с еднакъв цвят - червен. По този начин, ако се позагубиш и попаднеш на маркировка, няма как да знаеш точно на коя пътека си излязъл и накъде води.