15. Llogarase, Албания

Пътят на север към Вльора започна да се изкачва по планина Llogarase. Както изглеждаше, щяхме да минем почти по билото на планината. Llogarase е национален парк. Издига се направо от морето.

 

Долу, в подножето на планината, един от по-дългите диви Албански плажове.

 

Гледката на югоизток.

 

Гледката на северозапад.

 

На североизток.

 

С Настя и Мик.

 

 

Малко по-нататък по пътя стигнахме до една от малкото гори, които видяхме в Албания.

 

Мястото е много добро.

 

Решихме да спрем и да вечеряме.

 

Първоначалната ни идея беше да новущаме във Вльора, но решихме вместо това да останем в планината, и на следващия ден да отидем на поход. Разпитахме сервитьора дали има места за нощувка наоколо и маркирани пътеки.

 

В Албания не са и чували за планински туризъм. Не можаха да възприемат идеята за изкачване на планини. Но поне ни казаха, че има няколко хотелчета в парка. И така, намерихме си едно страхотно, чисто ново дървено бунгало, стопанисвано от семейство албанци, и се настанихме там.

 

Показаха ни и от къде наблизо тръгва една планинска пътека, като я наричаха "mountain road" :), макар че нямаха идея накъде води.
И ето ни, на другия ден, тръгнахме да видим къде води маунтин роуда. В началото вървяхме през стара, висока, зелена гора.

 

После се качихме над горския пояс. Това е отсрещния баир, зад нашия път.

 

Гледки от планината.

 

 

 

Воден басейн,

 

пълен с жаби.

 

А ето и мястото, до което води пътеката - до един планински краварник :)

 

Още няколко метра по-нататък стигнахме до билото на планината и до заслужената награда след стръмното изкачване - красива гледка към морето долу.

 

 

Време е да се връщаме и да продължаваме на север. Целта ни е до вечерта да стигнем Шкодра, който се намира в северната част на Албания, на границата с Черна Гора.

 

Попътни кадри от Дукат. Той се намира в полите на планината, в долината на една река.

 

 

Същата вечер успяхме да стигнем Шкодра. Нощувахме в един холандски къмпинг, близо до града. За две палатки и кола цената беше около 16 евро.
На следващия ден с удоволствие пихме по едно кафенце в Шкодра на пешеходната им главна улица. Приятно място, пълно с народ. От там продължихме към Черна Гора, и скоро минахме границата.
Бяхме чували, че албанците карат лудо и много често катастрофират. Честно казано, впечатленията ми са, че карат доста добре. Може би пътната обстановка в страната им ги е научила да бъдат добри шофьори. В Черна Гора, поне в областите близо до Албания, пътната обстановка ни се стори доста по-напрегната.