Малко преди Жирокастро спряхме до едно езеро, с идеята да обядваме на ресторанта там. След като се оказа, че сервитьорът не говори английски нито някакъв друг език, различен от Албанския, и ни донесе менюта без цени, решихме все пак да ядем в града.
Хапнахме в една пицария. Не съм яла по-вкусни пици от Албанските.
След това, въпреки че беше все още много горещо, се заизкачвахме към стария град и крепостта. Целта ни беше същата вечер да спим на морето.
Жирокастро е заобиколен от планини.
Улички в стария град, малко под крепостта.
Ето я и самата крепост.
Жената, която продаваше билетчетата, толкова се впечатли, че сме от България, че ни подари гайд за града.
В крепостта има изложени танкове и други оръдия.
Гледка към града и планините.
Стар боен самолет.
Часовниковата кула.
Гледка от другия край на крепостта.
Следва - Албанското крайбрежие.
Живеят ли хора в стария град?
ОтговорИзтриванеДа, живеят. Напомння ми на старата главна в Кърджали, но с по-големи размери. Имаше и магазинчета и работилници.
ОтговорИзтриване