17. Биоградско езеро и река Тара, Черна Гора

Планините в Черна гора са изключително красиви. Посетихме Биоградско езеро в един от националните им паркове.

 

До езерото се стига много лесно - пеша е максимум час път от бариерата, може да се качите и с кола. Има вход от 2 евро на човек, без значение дали влизате с кола или пеш в парка.

 

От езерото тръгват много маркирани пътеки към върхове и места в планината. Надявам се да имам възможност да се върна и да ги посетя.

 

 

Едно от най-впечатляващите неща наоколо са реките, които се вливат в езерото в далечния му край. За съжаление няма снимка от там. Ако го посещавате, обиколете го цялото - отнема около половин - един час (честно казано, не засичах), и ще ги видите.

 

От там се запътихме към моста на река Тара. Това е по пътя. Много е красиво.

 

Ето я Тара, вечерта, снимана от моста. На полянките долу е къмпинга, на който спахме. Цената беше 2 евро на човек в палатка. Има и бунгала, ако не ви се спи навън.

 

Има къмпинг и на отсрещния край на моста, над каньона на Тара, на високото.

 

Залеза над планините.

 

Същата нощ луната беше пълна и беше много светло. Планините и поляните се виждаха перфектно. Запалихме си огън и свирихме на китара. Какво повече може да иска човек от едно пътуване?

 

На седващия ден - на преден план къмпинга с палатките и моторите, и моста горе.

 

Черногорска змия.

 

Река Тара - от тук тръгва рафтинга.

 

Виличка близо до къмпинга ни.

 

И отново - гледки към каньона. Човек просто не може да спре да снима, толкова е красиво...

 

 

На моста.

 

Тук пътешествието ни приключи. Същия ден пътувахме 12 часа, за да се върнем до София.
Беше едно страхотно пътешествие из Балканите :)

16. Адриатическо крайбрежие, Черна Гора

Черна гора е много по-различна от Албания като атмосфера. Има много красиво море и планини. Определено е място, което си струва да се посети. Като площ не е голяма, но придвижването не става много бързо, тъй като всички пътища са планински.
Населението на Черна гора е малко и съсредоточено главно в южната част на страната, където, близо до морето, се намира столицата - Подгорица.
Поехме на пътешествие по крайбрежието. Повечето градчета имат страра част и крепостни стени.
Най-напред спряхме в Улцин. По-претъпкан плаж не съм виждала. Тъй като всичко е в чадъри и хора, и не мисля, че има начин да се събира такса чадър по чадър, както е при нас, просто са сложили платен вход за целия плаж.

 

Водата е много чиста и красива.

 

 

Старият град е изцяло построен от каменни къщи.

 

Гледка южно от града.

 

Тъй като вече бяхме ходили в Котор по-рано тази година, а Улчин не ни хареса особено, решихме да не оставаме за дълго и да се придвижим на северозапад по крайбрежието. Набелязахме си на картата един плаж и поехме към него. По пътя минахме през тази горичка от стари маслинови дървета.

 

 

 

Попаднахме на много приятен плаж, който странно го "заключват" в 18:00 вечерта. Е, нищо, ние бяхме само за по едно къпане.

 

Следващата ни спирка се оказа старият град на Бар. Той е много малък като площ, но има много запазен замък, с гледки към морето и планините, и си заслужава да бъде посетен.

 

Уличка в стария град.

 

Това дърво си расте на крепостната стена.

 

Крепостта.

 

 

 

 

 

На следващия ден продължихме към Котор. Попътно спряхме да разгледаме остров свети Стефан. Оказа се, обаче, че целият остров е хотел, и те пускат да го посетиш само ако си негов гост. Не знам какви са цените, но предполагам са изключително високи - само шезлонг и чадър на плажа пред острова струва 30-40 евро.

 

Около острова, на брега, има добре поддържани градинки.

 

Водата е страхотна.

 

 

Същия ден пристигнахме в Котор. За наш късмет къщата за гости, в която бяхме отседнали през април тази година, тъкмо се беше освободила и се настанихме в нея. Хората ни помнеха добре и много ни се зарадваха. Направиха ни отстъпка от цената. Всички от пролетното посещение на Черна гора имат много поздрави от Сенка и нейния син :).
Изпратиха ни на един според тях "див" плаж, който се оказа пълен с народ :) но близо до него има много живописни скали. Залеза от скалите.

 

На следващия ден се разходихме из стария Котор и се качихме на крепостта. Жегата е огромна, така че ако ходите си предвидете излизанията да стават рано сутрин и късно вечер.

 

Которският залив.

 

 

 

Старият град.

 

Крепостта.

 

Котор е наистина едно от най-хубавите места, на които съм била.

 

 

Пристанището.

 

Стари къщи.

 

След двудневна "почивка" в Котор, продължихме към последната част от пътешествието - Биоградско езеро и Тара.

15. Llogarase, Албания

Пътят на север към Вльора започна да се изкачва по планина Llogarase. Както изглеждаше, щяхме да минем почти по билото на планината. Llogarase е национален парк. Издига се направо от морето.

 

Долу, в подножето на планината, един от по-дългите диви Албански плажове.

 

Гледката на югоизток.

 

Гледката на северозапад.

 

На североизток.

 

С Настя и Мик.

 

 

Малко по-нататък по пътя стигнахме до една от малкото гори, които видяхме в Албания.

 

Мястото е много добро.

 

Решихме да спрем и да вечеряме.

 

Първоначалната ни идея беше да новущаме във Вльора, но решихме вместо това да останем в планината, и на следващия ден да отидем на поход. Разпитахме сервитьора дали има места за нощувка наоколо и маркирани пътеки.

 

В Албания не са и чували за планински туризъм. Не можаха да възприемат идеята за изкачване на планини. Но поне ни казаха, че има няколко хотелчета в парка. И така, намерихме си едно страхотно, чисто ново дървено бунгало, стопанисвано от семейство албанци, и се настанихме там.

 

Показаха ни и от къде наблизо тръгва една планинска пътека, като я наричаха "mountain road" :), макар че нямаха идея накъде води.
И ето ни, на другия ден, тръгнахме да видим къде води маунтин роуда. В началото вървяхме през стара, висока, зелена гора.

 

После се качихме над горския пояс. Това е отсрещния баир, зад нашия път.

 

Гледки от планината.

 

 

 

Воден басейн,

 

пълен с жаби.

 

А ето и мястото, до което води пътеката - до един планински краварник :)

 

Още няколко метра по-нататък стигнахме до билото на планината и до заслужената награда след стръмното изкачване - красива гледка към морето долу.

 

 

Време е да се връщаме и да продължаваме на север. Целта ни е до вечерта да стигнем Шкодра, който се намира в северната част на Албания, на границата с Черна Гора.

 

Попътни кадри от Дукат. Той се намира в полите на планината, в долината на една река.

 

 

Същата вечер успяхме да стигнем Шкодра. Нощувахме в един холандски къмпинг, близо до града. За две палатки и кола цената беше около 16 евро.
На следващия ден с удоволствие пихме по едно кафенце в Шкодра на пешеходната им главна улица. Приятно място, пълно с народ. От там продължихме към Черна Гора, и скоро минахме границата.
Бяхме чували, че албанците карат лудо и много често катастрофират. Честно казано, впечатленията ми са, че карат доста добре. Може би пътната обстановка в страната им ги е научила да бъдат добри шофьори. В Черна Гора, поне в областите близо до Албания, пътната обстановка ни се стори доста по-напрегната.