Въпреки че е само на 2-3 километра от града, около самата вила си е дивотия.
В двора растат цветя.
Наоколо пасат стада коне.
Направихме си тенисмаса :)
Ким ни приготви вкусна каталунска храна.
Луната... Луда работа...
събота, 13 август 2011 г.
Лято, море и коне
И това лято прекарахме една страхотна седмица на вилата ни до Царево.
Въпреки че е само на 2-3 километра от града, около самата вила си е дивотия.
В двора растат цветя.
Наоколо пасат стада коне.
Направихме си тенисмаса :)
Ким ни приготви вкусна каталунска храна.
Луната... Луда работа...
Въпреки че е само на 2-3 километра от града, около самата вила си е дивотия.
В двора растат цветя.
Наоколо пасат стада коне.
Направихме си тенисмаса :)
Ким ни приготви вкусна каталунска храна.
Луната... Луда работа...
четвъртък, 11 август 2011 г.
Нина Николина - Нека вали [акорди]
В нета е доста трудно да се намерят акорди на повечето български песни, или - ако ги има - често са грешни.
**********
Нина Николина - Нека вали [акорди]
Em A C Em
Em A C
Em A C Em
Em A C B7
Пр.
Em Bm A C
**********
събота, 30 юли 2011 г.
17. Биоградско езеро и река Тара, Черна Гора
Планините в Черна гора са изключително красиви. Посетихме Биоградско езеро в един от националните им паркове.
До езерото се стига много лесно - пеша е максимум час път от бариерата, може да се качите и с кола. Има вход от 2 евро на човек, без значение дали влизате с кола или пеш в парка.
От езерото тръгват много маркирани пътеки към върхове и места в планината. Надявам се да имам възможност да се върна и да ги посетя.
Едно от най-впечатляващите неща наоколо са реките, които се вливат в езерото в далечния му край. За съжаление няма снимка от там. Ако го посещавате, обиколете го цялото - отнема около половин - един час (честно казано, не засичах), и ще ги видите.
От там се запътихме към моста на река Тара. Това е по пътя. Много е красиво.
Ето я Тара, вечерта, снимана от моста. На полянките долу е къмпинга, на който спахме. Цената беше 2 евро на човек в палатка. Има и бунгала, ако не ви се спи навън.
Има къмпинг и на отсрещния край на моста, над каньона на Тара, на високото.
Залеза над планините.
Същата нощ луната беше пълна и беше много светло. Планините и поляните се виждаха перфектно. Запалихме си огън и свирихме на китара. Какво повече може да иска човек от едно пътуване?
На седващия ден - на преден план къмпинга с палатките и моторите, и моста горе.
Черногорска змия.
Река Тара - от тук тръгва рафтинга.
Виличка близо до къмпинга ни.
И отново - гледки към каньона. Човек просто не може да спре да снима, толкова е красиво...
На моста.
Тук пътешествието ни приключи. Същия ден пътувахме 12 часа, за да се върнем до София.
Беше едно страхотно пътешествие из Балканите :)
До езерото се стига много лесно - пеша е максимум час път от бариерата, може да се качите и с кола. Има вход от 2 евро на човек, без значение дали влизате с кола или пеш в парка.
От езерото тръгват много маркирани пътеки към върхове и места в планината. Надявам се да имам възможност да се върна и да ги посетя.
Едно от най-впечатляващите неща наоколо са реките, които се вливат в езерото в далечния му край. За съжаление няма снимка от там. Ако го посещавате, обиколете го цялото - отнема около половин - един час (честно казано, не засичах), и ще ги видите.
От там се запътихме към моста на река Тара. Това е по пътя. Много е красиво.
Ето я Тара, вечерта, снимана от моста. На полянките долу е къмпинга, на който спахме. Цената беше 2 евро на човек в палатка. Има и бунгала, ако не ви се спи навън.
Има къмпинг и на отсрещния край на моста, над каньона на Тара, на високото.
Залеза над планините.
Същата нощ луната беше пълна и беше много светло. Планините и поляните се виждаха перфектно. Запалихме си огън и свирихме на китара. Какво повече може да иска човек от едно пътуване?
На седващия ден - на преден план къмпинга с палатките и моторите, и моста горе.
Черногорска змия.
Река Тара - от тук тръгва рафтинга.
Виличка близо до къмпинга ни.
И отново - гледки към каньона. Човек просто не може да спре да снима, толкова е красиво...
На моста.
Тук пътешествието ни приключи. Същия ден пътувахме 12 часа, за да се върнем до София.
Беше едно страхотно пътешествие из Балканите :)
петък, 29 юли 2011 г.
16. Адриатическо крайбрежие, Черна Гора
Черна гора е много по-различна от Албания като атмосфера. Има много красиво море и планини. Определено е място, което си струва да се посети. Като площ не е голяма, но придвижването не става много бързо, тъй като всички пътища са планински.
Населението на Черна гора е малко и съсредоточено главно в южната част на страната, където, близо до морето, се намира столицата - Подгорица.
Поехме на пътешествие по крайбрежието. Повечето градчета имат страра част и крепостни стени.
Най-напред спряхме в Улцин. По-претъпкан плаж не съм виждала. Тъй като всичко е в чадъри и хора, и не мисля, че има начин да се събира такса чадър по чадър, както е при нас, просто са сложили платен вход за целия плаж.
Водата е много чиста и красива.
Старият град е изцяло построен от каменни къщи.
Гледка южно от града.
Тъй като вече бяхме ходили в Котор по-рано тази година, а Улчин не ни хареса особено, решихме да не оставаме за дълго и да се придвижим на северозапад по крайбрежието. Набелязахме си на картата един плаж и поехме към него. По пътя минахме през тази горичка от стари маслинови дървета.
Попаднахме на много приятен плаж, който странно го "заключват" в 18:00 вечерта. Е, нищо, ние бяхме само за по едно къпане.
Следващата ни спирка се оказа старият град на Бар. Той е много малък като площ, но има много запазен замък, с гледки към морето и планините, и си заслужава да бъде посетен.
Уличка в стария град.
Това дърво си расте на крепостната стена.
Крепостта.
На следващия ден продължихме към Котор. Попътно спряхме да разгледаме остров свети Стефан. Оказа се, обаче, че целият остров е хотел, и те пускат да го посетиш само ако си негов гост. Не знам какви са цените, но предполагам са изключително високи - само шезлонг и чадър на плажа пред острова струва 30-40 евро.
Около острова, на брега, има добре поддържани градинки.
Водата е страхотна.
Същия ден пристигнахме в Котор. За наш късмет къщата за гости, в която бяхме отседнали през април тази година, тъкмо се беше освободила и се настанихме в нея. Хората ни помнеха добре и много ни се зарадваха. Направиха ни отстъпка от цената. Всички от пролетното посещение на Черна гора имат много поздрави от Сенка и нейния син :).
Изпратиха ни на един според тях "див" плаж, който се оказа пълен с народ :) но близо до него има много живописни скали. Залеза от скалите.
На следващия ден се разходихме из стария Котор и се качихме на крепостта. Жегата е огромна, така че ако ходите си предвидете излизанията да стават рано сутрин и късно вечер.
Которският залив.
Старият град.
Крепостта.
Котор е наистина едно от най-хубавите места, на които съм била.
Пристанището.
Стари къщи.
След двудневна "почивка" в Котор, продължихме към последната част от пътешествието - Биоградско езеро и Тара.
Населението на Черна гора е малко и съсредоточено главно в южната част на страната, където, близо до морето, се намира столицата - Подгорица.
Поехме на пътешествие по крайбрежието. Повечето градчета имат страра част и крепостни стени.
Най-напред спряхме в Улцин. По-претъпкан плаж не съм виждала. Тъй като всичко е в чадъри и хора, и не мисля, че има начин да се събира такса чадър по чадър, както е при нас, просто са сложили платен вход за целия плаж.
Водата е много чиста и красива.
Старият град е изцяло построен от каменни къщи.
Гледка южно от града.
Тъй като вече бяхме ходили в Котор по-рано тази година, а Улчин не ни хареса особено, решихме да не оставаме за дълго и да се придвижим на северозапад по крайбрежието. Набелязахме си на картата един плаж и поехме към него. По пътя минахме през тази горичка от стари маслинови дървета.
Попаднахме на много приятен плаж, който странно го "заключват" в 18:00 вечерта. Е, нищо, ние бяхме само за по едно къпане.
Следващата ни спирка се оказа старият град на Бар. Той е много малък като площ, но има много запазен замък, с гледки към морето и планините, и си заслужава да бъде посетен.
Уличка в стария град.
Това дърво си расте на крепостната стена.
Крепостта.
На следващия ден продължихме към Котор. Попътно спряхме да разгледаме остров свети Стефан. Оказа се, обаче, че целият остров е хотел, и те пускат да го посетиш само ако си негов гост. Не знам какви са цените, но предполагам са изключително високи - само шезлонг и чадър на плажа пред острова струва 30-40 евро.
Около острова, на брега, има добре поддържани градинки.
Водата е страхотна.
Същия ден пристигнахме в Котор. За наш късмет къщата за гости, в която бяхме отседнали през април тази година, тъкмо се беше освободила и се настанихме в нея. Хората ни помнеха добре и много ни се зарадваха. Направиха ни отстъпка от цената. Всички от пролетното посещение на Черна гора имат много поздрави от Сенка и нейния син :).
Изпратиха ни на един според тях "див" плаж, който се оказа пълен с народ :) но близо до него има много живописни скали. Залеза от скалите.
На следващия ден се разходихме из стария Котор и се качихме на крепостта. Жегата е огромна, така че ако ходите си предвидете излизанията да стават рано сутрин и късно вечер.
Которският залив.
Старият град.
Крепостта.
Котор е наистина едно от най-хубавите места, на които съм била.
Пристанището.
Стари къщи.
След двудневна "почивка" в Котор, продължихме към последната част от пътешествието - Биоградско езеро и Тара.
Абонамент за:
Коментари (Atom)