Гърците си поддържат дворовете много красиви, целите са в цветя и големи дървета, които да пазят сянка между другото, люркат много вода за поливане, та всичко е много зелено). Прекарахме вечерта в едно такова дворче в разговори и песни на китара.
Това е центъра на Литохоро:
С гледка към планината:
На другата сутрин се качихме в Олимп. От Литохоро се качихме още нагоре с колата и я оставихме на един специален паркинг, от където вече се тръгва пеша.
Много красива планина.
Отне ни малко над три часа да стигнем до хижата. Много приятно и чисто място, има душове, за топла вода гаранция няма. Нямат чаршафи. Имат одеала. Незнайно защо не сме я снимали :). Там изядохме по един боб, който струваше 4 евро (ако не можете да смятате, това прави 8 лева) и продължихме към върховете - Скала и Митака ;). Казаха ни, че до Митикaс е три часа, и на слизане три - 6 часа преход. Планината наистина е доста стръмна, така че ви препоръчвам ако ходите да си планирате нещата така, че да се качите до хижата, да нощувате там и на следващия ден да качите върховете сутринта.
На едно от местата за почивка.
Камъни, камъни, камъни.
Много е стръмно.
Времето беше чудесно, леко облачно, колкото да скрие слънцето да не ни пече прекалено силно.
Ето го Митко, ще изкачва Митака ;)
Страхотно място, страхотна гледка. В далечината долу се виждаше и морето.
Стигнах до връх Скала. От там имаше невероятна гледка. Точно тогава обаче, буквално за секунди... дойде мъглата. Вятърът я довя на големи талази, и докато другите ме настигнат на върха, вече цялата гледка се беше скрила. Съжалявам, че те не можаха да я видят, нито аз успях да я снимам, тъй като фотоапаратът не беше у мен тогава, а у Ники, който ме е снимал в гръб през това време.
След още няколко минути вятърът я прехвърли над скалния ръб от нашата страна, и ние се озовахме обгърнати в мъгла. Вече нищо не се виждаше наоколо. А през това време Митикас, най-високия връх на Олимп, беше само на 40 минути. Въпреки това решихме да не рискуваме по хлъзгавите камъни, и да го оставим за друг път.
Обичам да имам повод да се върна на местата, които са ми харесали :)
Тръгнахме обратно. Почти веднага слязохме под мъглата, но върховете зад нас си останаха обвити от нея.
Ето тук: вечно нетопящ се сняг (предполагам :)).
Видяхме диви кози. Никак не изгеждаха притеснени от преминаващите хора. Това в България не може да се случи - за съжаление заради бракониерите животните са много наплашени.
Надолу е доста по-лесно :)
Онова синьото над сушата е морето :)
Същата вечер останахме в хижата (снимки липсват), а на следващия ден сутринта слязохме обратно в Литохоро, за да продължим пътешествието си към гръцките плажове.
Тези катъри зареждат хижата с продукти - точно както е и в нашите планини.
Попътно спряхме на този манастир. Той е бил разрушен от немски снаряди по време на втората световна война.
А, ето я и новата ни кола.
В предишната публикация можете да прочетете за посещението ни на езерото Керкини, Гърция.
В следващата публикация ще разкажа за времето, което прекарахме по гръцките плажове и старинни селца около Катерини.
