Пътешествия: май 2011

Бяхме на гости на Цвета, Богдан и Надежда в Стара Загора, по случай навършването на 40 дни от Надя. По традиция трябваше да присъстват само жени, но те бяха решили да не се съобразяват с това.

Богдан е майстор-хлебар. Изработва хлябове от дива мая по стара рецепта (вижте как). Беше приготвил чуден хляб за празника.

Това е Боряна.

Цвета и Богдан ни поканиха, с музикалните ни инструменти и носиите ни, да се видим и да посвирим на празника им.

Тук им подаряваме подаръка ни.

Според ритуала рябваше да разчупим хляба над главата на Цвета и бебето.

След това всеки можеше да се почерпи с парче хляб и мед, и да "ориса" бебето.

През това време музикантите свиреха и пееха.

Ето ни тук, наредени и изтупани, като за снимка.

Взимаме си довиждане. До скоро!

Снимките са правени с нашия апарат, но - честно казано - не знам от кого. Някои са заснети от Вера. :)

Беласица и южен Пирин - никога не бях посещавала тези места. Благодаряние на приятелите ни от Дивля, и най-вече на Ирка, прекарах четири чудесни дни в този край на България.
Останах очарована от природата, и най-вече от хората - много открити и любезни, усмихнати, няма я онази мрачност и подозрителност, присъщи за други региони на страната ни.

В Беласица има огромни дървета.

И лостове, хаха :)

Имахме местен водач, който ни разказа, че този камък е бил използван за пързалка от поколения деца.

Това е селската църква.

На следващия ден се качихме от х. Беласица към х. Конгур. По обяд, обаче, заваля и стана много студено. Добре че добрия хороиграч студ не го лови - има ли музика, ще се сгрее :)

Някои продължиха към билото, а други тръгнахме обратно към х. Беласица. Минахме покрай няколко впечатляващи дървета.

Това е полянката пред хижата. Самата хижа е чудесна, по-скоро прилича на хотел, много чиста, всяка стая си има баня. Има и wireless :)

Малко почивка преди да засвирим :)

Следващата ни спирка беше манастира на Ванга. Там има минерален извор - 75 градуса. Доста горещо :).

След извoра водата се оттича в следващо езеро, където температурата е доста по-поносима.

В третото езеро има дори и костенурки.

Не бях виждала икони в такъв стил.

Стигаме и южен Пирин - красота.

Мелник ни посреща с красивите си цветове...

... и архитектура...

Подземията на къщите са обширни, прохладни и вълнуващи. В тях са съхранявали огромните бъчви с вино.

Роженски манастир.

След като разгледахме манастира, спряхме да обядваме в едно заведение наблизо. Там се запознахме с един финландец, който си беше купил къща в едно мелнишко село, и планираше след няколко години да се премести да живее в България за постоянно. Какъв късмет - да попадне на най-големите фенове на Финландия и Скандинавия в стараната ни :). Проведохме доста интересен разговор за много неща, включително и за духовете, които обитават селската му къща.
... а през това време бурята ни приближаваше...